вторник, 18 ноември 2014 г.

Манастирът през погледа на журналисти


Монасите от Гигинския манастир "Св. Св. Козма и Дамян" до град Брезник казват, че човек не може без вяра. Затова за хората, които посещават Светата обител, те са истинските възрожденци. Всъщност за Гигинския манастир се знае твърде малко, защото всички хроники са били унищожени. Известно е, че е съществувал по времето на Второто българско царство и е бил изографисан от местни майстори. Както и че Гигинският манастир "Св. св. Козма и Дамян" отбеляза тази година 200-годишнината от възстановяването си през 1814 г. Някога Гигинският манастир е бил средище на православната вяра и книжовността. Днес той е действащ манастир на територията на Пернишка област. А мястото, на което се намира, е невероятно. Кара те да пристъпваш с духовно смирение, постигайки хармония с тишината наоколо.
Това е духът, който се усеща в Гигинския манастир "Св. Св. Козма и Дамян" до град Брезник.
Тук е чисто, красиво. Стените са измазани, а градинките поддържани. Няколко часа престой не стигат. Макар мястото да е далеч, високо, тихо и безлюдно, тук не се усеща пустота, а напротив - огромна живина.
Това е заради монасите, които не виждаш, но чуваш да се движат, говорят, работят. Заради жизнерадостно посрещащите те на прага на Светата обител коте и куче. А също и заради долитащата от храма молитвена песен и най-вече - заради вярата, която с влизането в храма те изпълва.

 Манастирът посреща поклонниците с правила от живота на обителта 

 А да пренощуваш в манастира е различно, съвсем различно от луксозните шумни хотели в центъра на големия град. Да прекараш нощта в това място, основано през 11-12 век, не е като да разгледаш в музей древни артефакти. Манастирът не е хотел, а е място да се слееш с духовното, да пребориш изкушенията, да изпиташ себе си.
Затова монасите в Гигинския манастир дават указания още на входа за посрещането на поклонници. Нощувката и храната в Светата обител са безплатни. Трябва обаче да се следват общите правила, по които е устроен порядъкът на манастирския живот - често изпълнен с труд и лишения.
Поклонниците са длъжни да присъстват на всички богослужения заедно с манастирските братя. В дните, когато няма всенощно бдение, службите през лятото са в 17.00 ч., в 19.00 ч. и в 3.00 ч. - полунощница, утреня, а през зимата вечернята започва в 15.00 часа. Редно е присъстващите да останат до края на богослужението, защото да се напусне храма преди да е свършило, показва пренебрежение не само към участниците в него, но на първо място към този, комуто службата е посветена.
Храненето става в манастирската трапезария заедно с братята и е може би един от моментите, носещи най-голямо смирение, единение и признателност. Първо игуменът благославя трапезата и след това започва храненето, по време на което не се разговаря, не се става и не се напуска помещението. В сряда и в петък, а също и в понеделник по време на пости, има една трапеза, която е след вечерното богослужение. През останалото време са две: първа - след завършването на Божествената литургия, и втора - след края на вечерното богослужение. В понеделник, сряда и петък се приготвя само постна храна.

В манастира се използва астрономическото време 

Важно е да се знае, че в манастира се използва единствено астрономическо време, или т. нар. зимно часово време. Поради това, когато се пристъпи към лятното, Светата обител изостава от общоутвърденото време с един час.
Килиите, където се нощува, са скромни, но винаги топли и чисти. Прието е оставането в манастира да продължи само едно денонощие. При желание за повече, поклонникът следва да се включи активно в манастирския живот, като помага в стопанството или се труди за поддръжката на манастира.
Макар думите "условия" и "правила" да навяват усещане за контрол, в манастира, те всъщност са като ориентир как да изживееш пълноценно прекараното там време. Именно следвайки ги, нощуващият в манастира успява да усети истинския живот на монасите, на отдадените на Бога.
Благодарение на трудолюбието си и силната вяра, те успяват да възкресят Светата обител и днес "Св. Св. Козма и Дамян" е един от примерите за активна духовна дейност.
Възраждането на манастира започва през 1998 г., като преди това е бил концлагер, пионерски лагер, а накрая е бил превърнат в обор. След демократичните промени са изградени водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор - аязмото.

Дарения от известни политици и бизнесмени слагат начало на обновлението на манастира 

Може би най-големият тласък на възстановяването на манастира се дава в началото на май 2007 г., когато започва цялостното му обновяване. Това се дължи на множеството дарения от известни политици и бизнесмени, както и на усилията на отец Никанор, бивш брокер от Уолстрийт.
Изградена е нова църква с трапезария, в която ще се извършват кръщенета, възобновена е и някогашната защитна кула - днес камбанария с параклис. Най-ценната сграда в манастира е построената през 1814 г. църква със стенописи от края на 19-ти век.
Черногорският манастир, както още го наричат заради разположението му в планина Черна гора, е един от малкото продължили да функционират след османското нашествие и се е наложил като духовно и просветно огнище за населението в района.
Днес, освен че поддържат духовния живот на манастира, монасите полагат грижи за своето стопанство с близо 90 бивола и други животни и десетки декари обработваеми площи. В двора на манастира има магазин, откъдето могат да се закупят разнородни биопродукти.
Манастирът - това е да видиш красотата по друг начин - от висотата на свято място. Затова идете в манастира, послушайте литургия, разговаряйте с братята, потрудете се с тях, а след това разкажете.

 Посещението на журналисти в манастира "Св. Св. Козма и Дамян" беше в рамките на проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП "Регионално развитие".

Автор: Десимира Миткова 
Източник: БТА

Няма коментари:

Публикуване на коментар