събота, 3 май 2014 г.

Събор на Гигинския манастир - между вярата и скарата (репортаж със снимки)

Светата обител е била и концлагер и пионерски лагер и обор

 
Защо там – нито е край град, нито е в планина, нито е на път за някъде. Гигинският манастир обаче привлича като магнит. Особено днес, на празника на светата обител. 
Не се мръщете на гигантския импровизиран паркинг с около 500 коли (на око), насред широка поляна. Нито на сергиите, димящата скара, бирата, куфарната търговия, шатрите, палатките и боклуците. Така е, традиция е и е част от нас. Носим си я, приемаме я, свикнали сме й. 

Гигински, защото е край село Гиген, въпреки, че самото село не знае точно къде е и малко хора го знаят. Черногорски, защото бил в планината Черна гора. Да пукна, ако знаех, че имаме и такава планина. И то – в подножиета на върха на планината - връх Тумба (1129 м.), в местността Китка.

А иначе, както пише в официалната литература - манастир "Св. Св. Козма и Дамян"

Но в последно време манастирът се разраства, обновява и привлича все повече посетители. Дали станахме по-християни? Не вярвам. Живна, когато преди десетина години (през 2005-а) в него идва отец Никанор, един от най-търсените за интервюта и разговори бивш брокер на Уолстрийт, завърнал се в България и надянал расото.

Малко „ретро”

„Финансов брокер стана монах”


Отец Никанор, 2005 година

 Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?

 "Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на монашество.

(в. Стандарт, 5 юни 2005 г)


И отец Никанор днес…: „Европа скоро ще секазва Еврабия”

"Българинът все още не се обръща към Бога и вярата. Някаква част се обръща, но останалите продължават в една посока на никъде. Обръщането е свързано с приемането на християнските и евангелски ценности за ръководна светлина в живота, постъпките и мисленето на човека, а ние сме още много далеч от това".


Не знам защо поставям тази снимка, усещам, че точно тук и е мястото...

"Европа скоро ще се казва Еврабия", заяви йеромах Никанор. "Този процес тече при нас от времето след Освобождението, засили се по време на комунизма, а в момента продължа", категоричен е той. Всичко това се дължи духа на времето – материализмът, консуматорският начин на мислене, грехолюбието и злото в човешката природа, което взима връх над доброто, убеден е Никанор. "На всяко място, във всяко време християнинът трябва да е християнин и да се стреми да върши добро, без да се извинява с обстоятелствата. Напротив - трудът за извършване на добро трябва да се увеличава, защото на злото може да се противостои само с добро, което вършим на нашия ближен",

(назаем от БГНЕС)


Извън манастира – суетата на празника

Биволската скара си я бива


 На око някъде около 500 коли имаше на импровизирания паркинг, в който бе превърната обширната поляна на стотина метра от манастирския комплекс. Това прави около 1500 – 2000 души в момента. Колко са си заминали и колко ще идват – отделен въпрос. Върволицата коли към и от манастира по обяд беше впечатляваща.




 Кебапчета, биволско кюфте и плескавица, биволско мляко, наливна и бутилирана бира и всички оставали панаирджийски атрибути (само Бареков не беше забелязан на мероприятието).


Имаше и народни песни, имаше и кръшни хора...



Защо там – нито е край град, нито е в планина, нито е на път за някъде. Гигинският манастир обаче привлича като магнит. Особено днес, на празника на светата обител.
Не се мръщете на гигантския импровизиран паркинг с около 500 коли (на око), насред широка поляна. Нито на сергиите, димящата скара, бирата, куфарната търговия, шатрите, палатките и боклуците. Така е, традиция е и е част от нас. Носим си я, приемаме я, свикнали сме й.

Ггигински, защото е край село Гиген, въпреки, че самото село не знае точно къде е и малко хора го знаят. Черногорски, защото бил в планината Черна гора. Да пукна, ако знаех, че имаме и такава планина. И то – в подножиета на върха на планината - връх Тумба (1129 м.), в местността Китка.

А иначе, както пише в официалната литература - манастир "Св. Св. Козма и Дамян"

Но в последно време манастирът се разраства, обновява и привлича все повече посетители. Дали станахме по-християни? Не вярвам. Живна, когато преди десетина години (през 2005-а) в него идва отец Никанор, един от най-търсените за интервюта и разговори бивш брокер на Уолстрийт, завърнал се в България и надянал расото.

Малко „ретро”

„Финансов брокер стана монах”


Отец Никанор, 2005 година

 Какво може да накара човек, който има престижна професия и върти милиони долари през ръцете си, да се отдаде на отшелничество и мизерия?

 "Вярата!", отсича светкавично отец Никанор от Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян". "Две години съм се грижил за парите на хората. Дойде време да направя това и за душите им", обяснява със смирение 29-годишният Христо Мишков. За него се твърди, че е монахът с най-невероятна съдба. Той е кореняк софиянец. Израсъл е в инфарктния ритъм на столичния живот. Завършил е най-хитовата специалност - "Международни икономически отношения" (МИО), в Института по икономика в София. Веднага след казармата има невероятния шанс да започне работа в едно от най-големите инвестиционни дружества "Карол". Залагал е европейски акции на Уолстрийт. Без нито един провал в сделките, брокерът напуска работа, чете в усамотение божиите книги и се отдава на монашество.

(в. Стандарт, 5 юни 2005 г)


И отец Никанор днес…: „Европа скоро ще секазва Еврабия”

"Българинът все още не се обръща към Бога и вярата. Някаква част се обръща, но останалите продължават в една посока на никъде. Обръщането е свързано с приемането на християнските и евангелски ценности за ръководна светлина в живота, постъпките и мисленето на човека, а ние сме още много далеч от това".


Не знам защо поставям тази снимка, усещам, че точно тук и е мястото...

"Европа скоро ще се казва Еврабия", заяви йеромах Никанор. "Този процес тече при нас от времето след Освобождението, засили се по време на комунизма, а в момента продължа", категоричен е той. Всичко това се дължи духа на времето – материализмът, консуматорският начин на мислене, грехолюбието и злото в човешката природа, което взима връх над доброто, убеден е Никанор. "На всяко място, във всяко време християнинът трябва да е християнин и да се стреми да върши добро, без да се извинява с обстоятелствата. Напротив - трудът за извършване на добро трябва да се увеличава, защото на злото може да се противостои само с добро, което вършим на нашия ближен",

(назаем от БГНЕС)


Извън манастира – суетата на празника


Биволската скара си я бива



На око някъде около 500 коли имаше на импровизирания паркинг, в който бе превърната обширната поляна на стотина метра от манастирския комплекс. Това прави около 1500 – 2000 души в момента. Колко са си заминали и колко ще идват – отделен въпрос. Върволицата коли към и от манастира по обяд беше впечатляваща.




Кебапчета, биволско кюфте и плескавица, биволско мляко, наливна и бутилирана бира и всички оставали панаирджийски атрибути (само Бареков не беше забелязан на мероприятието).

Имаше и народни песни, имаше и кръшни хора...





Захарен памук - 2 лева. Две бири - също!

Отдавна не бях виждал машинките за захарен памук. Като деца все молехме да ни купуват. "Лапаш нещо, гълташ нищо”…за 10 стотинки. Сега (вярвайте) 2 лева. И пак някоя баба ще купи на внучето.


С тази снимка особено се гордея

И кич, много кич, но, както казах по-горе, това си е част от пейзажа, с него ни е по-уютно.

В манастира – смирение и надежда


Ремонтираната част на манастира и столовата (отпред с червения купол)


Фиалата. Светената вода още е тук


Малка част от опашката пред Аязмото

Вътре хората сякаш стават други. Почти всички са дошли и с малко молба, с малко надежда и с вяра в чудото. Най-дългата опашка – към 60-70 души имаше по стълбите и пред Аязмото – лековитото изворче, казват, помагало за очите. И на много хора е помогнало, да знаете.

Лековита вода за очи

Млади и стари търпеливо се редят, влизат в малката стаичка, гребват с бакърения черпак, намазват очите и лицето си. Може да е за цяр, може да е за здраве. Почти всички пълнят шишенце с вода за вкъщи.


Камбаната на Станишев

Гигинци, запознати с "биографията" на манастира разказват, че лошия път бил пооправен със съдействието на земеделският министър Мехмед Дикме (бел. ред. - става дума за Нихат Кабил).  Сега той е с т.нар. трошенокаменна настилка и е далеч по-добре от преди. Обаче...Бойко Борисов обещал пък да го асфалтира. Имало - твърдят местните - проект, сега пък пари нямало.

Склонен съм да вярвам на обещанието, защото само преди ден отец Никанор беше заедно с Борисов в Рударци, да откриват новата църква, за която ГЕРБ дали 20 000 лева. Дааа, не остават назад други, а камбаната на втория етаж до параклиса пък я подарил Станишев. Не точно той де, правителството, ама по негово време.

А хората идват с надежда. Дори, когато знаят, че я няма...

Какво казва Уикипедия?

Гигинският манастир "Св. Св. Козма и Дамян" датира още от 11-12в., като тогава манастира се е намирал в подножието на връх Тумба (1129 м.), в местността Китка. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастира е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри.


Старата църква.

Гигинският манастир бил един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие и се е наложил, като духовно и просветно огнище за населението в района. През 16в. в обителта се помещавало и килийно училище. Около1737-1739г. манастира е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор в близост до сегашните постройки на манастира и решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.

Един от големите благодетели на Гигинския манастир бил Алекси Стефанов от с. Гигинци, който дал много средства за уреждането му и за увеличаването на манастирските имоти. През 1937г. манастирът остава без монаси, а след 1944г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. В крайна сметка Гигинската обител е превърната в обор и запустява.

През 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007г. е започнато цялостно обновяване на манастирския комплекс, като се предвижда реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централният корпус.

Понастоящем Гигинският манастир е действащ и в процес на реставрация. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописите от края на 19в.

Автор: Gendo

Източник: vevesti.bg










 


Няма коментари:

Публикуване на коментар