неделя, 7 март 2010 г.

Български духовник служи в Погановския манастир

След 90 години в български манастир на сръбска територия вярата и любовта надвиват посятата от политици вражда между двата народа

Да го биеш, да го биеш, докато не започне да се моли и да му кажеш, че така трябва да се моли на Бога, а не на този, който го бие. Такава е рецептата за най-твърдоглавите заблудени атеисти, която споделя с български духовници йеромонах Мардарий, игумен на Погановския манастир „Св. Йоан Богослов”.

Негови гости са монасите от Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци в България. Научил от медиите за мащабната строителна дейност при тях отец Мардарий лятото им е бил на гости и ги поканил в своя манастир.

Сега те му връщат визитата с частно посещение. Това не попречи йеромонах Никанор да се включи в св. Литургия и заедно със сръбски духовник да проведе службата по канона.

Това се случва за първи път след 90 години, когато манастирът по силата на новата граница след Ньоиския договор остава на сръбска територия. Оттогава и до днес за него се грижат сръбски монаси. Бил е женски манастир, но от 2002 г. в него се е настанило сегашното братство от петима монаси и толкова послушници.

Храмът е съхранен почти непокътнат, стенописите са в сравнително добро състояние, в библиотеката все още се намират български богослужебни книги.

В разговора обаче, тази тема се избягва деликатно. За компромисна се приема тезата, че още през 14 век, когато е вдиган манастира сме били роднини, защото кюстендилският деспот Константин Деян бил в родствени отношения със сръбския крал.

Подобно на гостите си, които строят нов манастир почти от нищото и развиват сериозно стопанство и от. Мардарий ръководи строежа на нов конак, както в сръбско наричат манастирската сграда с монашеските килии и стаите за гости. Отскоро обителта има стадо от 50 кози, които се плодят обработва и плодородна земя.

Чести гости са туристи от България, поддържат добри отношения с духовници от различен ранг.

Радват се на всеки православен дошъл на служба, за молитва или покаял се да потърси изповедник.

Затова и неминуемо става дума как да се надвият последиците от комунизма – дали до всеки човек да има свещеник, до някои двама, а други владика, а най-твърдоглавите да ги бият.

Отец  Мардарий не го мисли наистина, защото погледът го издава, че е благ и любящ пастир. Надеждата за всички е едно момиченце, което го пита: Как си отче, а как е Господ днеска?

Автор: Руми Борисова

Източник:  Градски вестник - 07.03.2010