Арх. Евгениий: “По време на криза си проличава кой е с Господа и кой против Него”
ВИЗИТКА
Архимандрит Евгений e роден в гр. Берковица през 1957 г. След казармата постъпва като послушник в Рилския манастир, следва в Духовната академия и още като студент приема монашество пак в Рилския манастир, след което отива в Света гора. Сега е игумен в Черногорския манастир "Св. Св. Козма и Дамян". Манастирът се намира на 60 км западно от София, в него има четирима монаси.
Монах Никанор (Христо Мишков) е роден през 1975 г. в София. Завършил училище по мениджмънт, след това Международни икономически отношения. Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа в "Наздак", американска борса в София.
- Ваше преосвещенство, от колко време сте в Черногорския манастир и в какво състояние е той?
Арх. Евгений: Когато постъпихме в този манастир през 1998 г. го заварихме изоставен. След 9 септември е бил превърнат в концлагер, след това в пионерски лагер, после пък отдаван на частни наематели за отглеждане на добитък. Те го изоставят полуразрушен и разграбен. В момента ни е много трудно да го възстановим, защото този район е обезлюден, хората са бедни и възрастни. Освен че са и обезверени.
- Идват ли в манастира?
Арх. Евгений: Тъй като манастирът не е функционирал 50 години като такъв, е много трудно, защото хората са отвикнали от вярата си, а и пътят е черен, много лош, няма електричество. Това е добре за манастир - да бъде отдалечен, но пък от друга страна, е трудно достъпен за хората. И все пак те идват - за изповед, за причастие.
- Отец Никанор, странно е човек на Вашата възраст да отиде в манастир. А там, както научавам, няма даже и електричество. Защо го направихте?
Монах Никанор: За да спася душата си и за да живея по-добре, според назначението на човека като Божи образ. От вяра отидох в манастира, там ми е мястото. Не е имало в живота ми някакво лошо събитие, както много хора си представят - покалугерил се значи зачернил се, отказал се от живота. Напротив, в манастира се налага човек да води още по-люта битка за живота и в чисто материален аспект, и в духовен. Манастирът ни е крайно мизерен. Може би от съществуващите манастири в България нашият е на границата между тези, които се рушат и тези, които ги има. Няма електричество, пътят тази година стана съвсем непроходим, дъждовете напълно го съсипаха. От друга страна това е добре - монахът непрекъснато е изкушаван от бесовете, враговете на човешкия род - или да изпадне в леност, или в гордост и самодоволство.
- С какво се занимавате - четете ли?
Монах Никанор: Имаме много животни - биволи, кози, 2 дка земя обработваме, имаме 20-ина пчелни кошера. Ремонтираме манастира, построихме обор за животните и заедно с това се налага да водим много сериозна борба за възстановяване на манастирските имоти. Молим се на разни инстанции за електрифицирането му, за ремонтиране на пътя, но никой не ни обръща внимание. Сякаш не сме в една християнска държава, която държи на себе си, все едно че ни няма. Просим за много малко, но не го получаваме.
- Някой може да Ви упрекне, че като един високо образован човек бихте били по-полезен за обществото, ако работите това, за което сте учил, вместо да гледате животни и да обработвате земя...
Монах Никанор: На мястото на един брокер ще дойдат стотина други, но вярващи хора няма, които се оставят на Божията милост и искат да работят на Христовата нива. Там ми е мястото, така го чувствам като призвание. Ние, хората, естествено трябва да вършим нещата, които ни налага животът, но не бива да забравяме, че не ние, с нашите немощни и в по-голямата си част погрешно насочени усилия, създаваме живота, а Бог.
- Как ще върнете вярата на народа?
Арх. Евгений: Христос излиза и започва своята проповед с призив за покаяние. Свети апостол Петър, когато говори пред 5 хиляди души, първата му проповед - и той излиза с призив за покаяние. Свети Йоан Предтеча също. Именно това е - покаяние ни е нужно. Хората да се осъзнаят, че са българи, да се осъзнаят, че са християни и да държат на вярата. Ако държим на вярата си, няма от какво да се страхуваме.
- Виновна ли е Българската православна църква за отстъплението от вярата?
Арх. Евгений: Когато говорим за църква, не бива да я отъждествяваме със стените, камбанариите и кубетата. Църквата е общество не само от клириците. И не са прави онези, които искат да нахлузят тази вина само на висшия църковен клир. Отстъплението от вярата е отстъпление всестранно, на целия народ. Защото не може да се извади българският духовник от българския народ, те са свързани. Този духовник излиза от този народ. И не можем да кажем кой е виновен. Вината е целокупна.
- Къде грешим?
Арх. Евгений: Не си познаваме вярата. Народът например вярва, че девет гозби трябва да се готвят на Бъдни вечер. Това са пълни глупости. Пише в богослужебните книги какво да се прави, а пък и името Бъдни вечер подсказва, че на този ден хората не спят и в бдение посрещат Рождество Христово.
- Искате да кажете, че поради незнание сме превърнали традицията в религия?
Арх. Евгений: Протопрезвитер Стефан Цанков казва, че българинът по принцип държи на традициите си, но вярата на българина никога не е отивала в дълбочина. Малко са тези, които отиват в дълбочина. Но когато вземем нашата история и погледнем какви българи е имало например по времето на "Даваш ли даваш, балканджи Йово", ще видим как нашите българи са отстоявали вярата си с цената на своята кръв. Ами изкланите в Батак и Перущица, това са мъченици на българската вяра в пълния смисъл на думата. Ами толкова много избити след 9 септември свещеници, монаси, миряни и то само затова че са били вярващи. И сега има.
- Как разпознавате вярващите от невярващите?
Арх. Евгений: По време на криза действително си проличава кой е с Господа и кой против Него. А като поведение православието е живот с Христа и в Христа. И девизът на православните е "Уважение всекиму, отстъпление никому". Христос говори за смирение, ние трябва да бъдем смирени, но не трябва смирението да се отъждествява с овчедушието. Едно е овчедушието, а съвсем друго е да бъдеш смирен.
- Отец Никанор, от къде, според Вас, идват бедите на българите?
Монах Никанор: От мързела. Аз не отричам да има срещу православието и срещу България заговор. Има. Но този заговор няма да успее, ако ние сме хора на място. А ние сме мързеливи. Ние сме до крайна степен изпаднали в апатия себелюбие. Считаме, че трябва да ни се дава и като не получим, започваме да недоволстваме. Ама никой не ни е обещавал нищо на тази земя. Нека някой да застане срещу Бога и да каже - ти си ми длъжен. Ами не ни е длъжен. Ако си измолим, ако сме достойни с труда си, с усилието, което сме положили - тогава да... Родителите превръщат детето си в някакво малко семейно идолче, на което се принасят всевъзможни жертви. Такива деца израстват богопротивни създания, нетачещи ни майка, нито баща, нямащи отговорност.
- Откъде започва любовта към Бога?
Монах Никанор: От любовта към ближния. А тя започва оттам човек да вижда своите слабости и да преценява своите отношения към другия от гледна точка на Христовото евангелие. И да упреква себе си за това, което се случва, а не ближния. И да търпи неговите недостатъци, без да го обвинява, без да му се нахвърля. Оттам ще започне любовта към ближния. И ще започне от страданието.
- На къде върви народът ни?
Монах Никанор: Нашият народ в момента прилича на блудния син, който е напуснал небесното си отечество, напуснал е тази свещена България на неговите деди и като някакво слугинче на западния свят се лута и страда.
- Ще се върне ли блудният син?
Монах Никанор: Зависи от блудния син. А небесният отец ще ни приеме като народ. Ние имаме много ходатаи пред Господа, безчислено множество светители, мъченици, дори просто добродетелни хора, спасени християни, те ни помагат и сега...
- Не е ли християнството у нас в отстъпление?
Арх. Евгений: Ние трябва да си държим вярата. Действително Христос казва: "Който иска да бъде мой ученик, да се отрече от себе си и да ме последва". Христос никого не насилва. Така че ние не можем да насилваме някого, но и не бива да приемаме насилието над православието. Православната църква трябва да си държи своята позиция и да не отстъпва на другите.
- Какви са хората, които ни управляват?
Арх. Евгений: Те не са християни, за жалост.
- А какви са?
Арх. Евгений: В болшинството си тяхното поведение е антихристиянско.
- Как гледате на изпращането на нашите войски в Ирак?
Арх. Евгений: Като едно предателство спрямо интересите на България.
Автор: Мария Стоянова
Източник: vestnikataka.com
